Моят педагогически опит за високи постижения на
моите ученици
Не може да служи на своя народ и на
бъдещето си оня,който не познава и
не обича родния си език
Ангел Каралийчев
Тази мисъл,изречена от писателя Ангел Каралийчев, може да бъде пътеводител на всеки един от нас. Но конкретно за учителя по български език и литература тя има особено значение, защото той трябва да направи така,че децата да обикнат своя език , да изградят своя ценностна система върху изучаваните произведения в часовете по литература.
За да постигне това, учителят трябва да обича децата, да бъде всеотдаен в работата си , да бъде взискателен и добронамерен, да бъде истински професионалист.
Овладяването на родния език е в основата на културата на всеки човек, а това се постига постепенно в обучението по български език и литература.
Целта на това обучение е насочена към формиране у учениците на комуникативни компетентности за възприемане и за създаване на текстове, за развитие на емоционално-оценъчно отношение и нагласа за възприемане и за създаване на духовни ценности.
В обучението по български език се формира нагласа за усвояване и усъвършенстване на българския език , а обучението по литература е насочено към подготовката на личности , които възприемат художествената литература като ценност, като достижение на човешката мисъл и изпитват стремеж и потребност да общуват с нея.
В процеса на своята работа, в часовете по български език и литература, се старая да накарам учениците да умеят да анализират езика на художествената литература, да осмислят посланието, заложено в нея, да открояват мястото на творбата сред останалите произведения ,създадени в определен период от време.
Чрез анализирането на художествената творба у подрастващите се изгражда естетическо отношение към българската литература, нагласа за възприемане и осмисляне на нейната национална самобитност, изгражда се у тях художествен усет и вкус към фолклора и традициите.
Всеки човек си мисли , че след като говори български език, следователно го знае и няма нужда да го изучава задължително в училище.
Но колко ли пъти сме се замисляли над правописа на една или друга дума, която често употребяваме? Колко пъти се питаме ще се промени ли смисълът на изречението , ако поставим запетаята на едно или на друго място?
Не се ли лутаме и при избора на думи, за чието значение не сме достатъчно сигурни?
Не по-малко затруднения имаме и при цялостно структуриране на текста - от какъвто и да е вид.
Отговор на всички тези въпроси откриваме с учениците в обучението по български език и литература.
В своята педагогическа практика срещам най-големи затруднения при опитите да науча децата да пишат онова, което мислят върху даден въпрос, да изразят лично мнение.
Когато успея да ги накарам да мислят и да пишат, изпитвам удовлетворение от постигнатото. Да се пишат съчинения е изкуство. Овладяването на изкуството да се изразяват писмено или устно е едно от условията, които ще помогнат на учениците да се реализират успешно в социалния живот. Това е умение, което има връзка и с граматиката , и с литературата. То трябва да се изучава целенасочено.
В процеса на своята работа уча децата, че човекът не е сам в света.Той говори на някого.Това го кара да се съобразява с редица неща - така да построява речта си, че да бъде правилно разбран, да бъде убедителен, да постигне целта си.
В обучението по български език и литература използвам различни методи на работа, за да постигнат учениците колкото се може по - добри резултати. Приоритетни са методите, които предлагат по-голяма самостоятелност и откровеност от страна на учениците - беседа, дискусии, решаване на тестови задачи със свободен отговор, мозъчна атака и писане на съчинения от различни видове - есе , интерпретативно съчинение, трансформиращ преразказ от името на герой или от името на неутрален разказвач и работа с учебника за контрол и самоконтрол.
Освен традиционните методи използвам и ИКТ в обучението по български език и литература. Чрез тези уроци осъществявам няколко функции:
а) информираща - ИКТ като информационен източник в процеса на обучение по литература;
б) развиваща - получаване на нови, допълнителни знания за определен автор или художествена творба.
За реализиране на целите и задачите по български език и литература важна роля имат контролът и оценката за постигнатите резултати. За прогимназиалния етап от обучението важно е годишното външно оценяване, а за гимназиалния етап са държавните зрелостни изпити.
Тези изпити са тест за проверка на усвоеното в училище.
Последователната и целенасочена работа в учебните часове води до добри резултати в края на всяка учебна година и в края на XII клас.
Чрез тези изпити учениците трябва да покажат на себе си, на своите родители и на нас, учителите, че са пълноценни и равноправни членове на обществото.
Успехите на учениците по български език и литература се дължат на моята всеотдайност и взискателност.
Давам всичко от себе си , за да подготвя учениците за тяхното представяне пред всички, но в същото време искам да получа все повече и повече знания от добрите ученици.
В процеса на работата си се ръководя от основните принципи - научност, достъпност, нагледност.
За да съм сигурна , че учениците са усвоили съдържанието на една художествена творба в часовете по литература,искам да знаят да отговорят на въпросите:
· Кой говори?
· На кого и за какво говори?
· Какви художествени образи и картини рисува авторът?
· Какви чувства предизвиква творбата?
· Какви изразни средства е използвал авторът , за да внуши основната идея?
Отговорите на всички тези въпроси водят до същността на великата мисъл на Аристотел: „Литературата е магия на думите. Думите могат да рисуват, да създават фигури, да звучат като мелодия. Думите са движение, те са лек за душата.”
Научат ли всичко това, учениците са готови да открият своето място в живота.